Агората на Смирна — забравеният форум на древния Измир, на две крачки от базара

Агора Смирна (на турски İzmir Agorası, на английски Agora of Smyrna) — това е рядък случай, когато античен град възниква не на празно поле, а точно в центъра на съвременен мегаполис. Излизайки от шумните улички на квартал Намазгях в района Конак, пътешественикът изведнъж се озовава на дъното на огромна каменна изкопана яма: мраморни колонади, каменни арки на подземна базилика, останки от портата на Фаустина и фрагменти от антична улица. Агората на Смирна някога е била държавен площад, сърцето на гръко-римския град, а днес е един от най-недооценените археологически паметници на егейското крайбрежие на Турция. През 2020 г. обектът беше включен в предварителния списък на ЮНЕСКО като част от номинацията „Историческият пристанищен град Измир“ и именно тук най-добре може да се разбере защо Смирна е оставала перлата на Мала Азия в продължение на хиляда и половина години.

История и произход на Агората на Смирна

Смирна е един от най-древните градове в Мала Азия, чиито корени се простират до III хилядолетие преди нашата ера. Но онова Смирна, чиито руини се виждат днес в центъра на Измир, е вече „новият“ град, преместен на склоновете на планината Пагос (днес Кадифекале) през IV век пр.н.е. Съществува една красива легенда: на Александър Македонски, който се спрял на лов край извора на богинята Немезида, в съня му се явила самата богиня и му заповядала да премести Смирна от неудобното старо място. Когато се събудил, полководецът наредил на оракула да потвърди знамението, и жреците обявили волята на боговете на жителите. Така в подножието на Пагос се появил нов елинистически град, а заедно с него — и държавната агора.

Изследователите са единодушни, че първата агора е била основана през IV век пр.н.е. и е служила на Смирна като нейна главна обществена площад. Тук заседавал градският съвет, търгували, произнасяли съдебни решения, издигали статуи в чест на благодетелите и обявявали укази. Агората на Смирна не била пазар в обичайния смисъл на думата – тя била политическа и гражданска арена, държавна, а не търговска, както подчертават турските археолози.

Струва си да си представим как е изглеждал този площад в празничен ден: от залива се носи морски бриз, мраморните колонади хвърлят ивичести сенки върху каменните плочи, улични търговци на ядки и смокини чакат зад портите, а на самата агора глашатай чете постановление на градския съвет. Още през II век пр.н.е. Смирна е била сред най-важните пристанища в източното Средиземноморие, а атмосферата на площада й е била по-близка до тази на атинската агора, отколкото до суматошните източни базари.

Всичко се променило след катастрофата от 178 г. сл. Хр. Силно земетресение разрушило огромна част от Смирна, а агората лежала в руини. Римският император Марк Аврелий, в отговор на писмото на оратора Елий Аристид, разпореди възстановяването на града — и именно към тази реконструкция се отнася голямата част от това, което се вижда на разкопките днес. Градът процъфтя отново, а Смирна отново се превърна в един от главните центрове на римската провинция Азия.

През късноантичната и византийската епоха агората постепенно губи своето значение. През османската епоха територията се превръща в мюсюлманско гробище и открито място за молитва — намазгях, от което идва и името на съвременния квартал. Под слоя от гробове и надгробни паметници античните руини са се запазили по-добре, отколкото в много други градове, където мраморът векове наред е бил разграбван за строителни материали.

Систематичните разкопки на Агора Смирна започват през 1932–1933 г. от турски и немски археолози; през следващите десетилетия те се провеждат с прекъсвания. През октомври 2023 г. на територията на ören yeri беше открита нова пешеходна алея с дължина 700 метра, която за първи път позволи спокойно да се обиколят всички основни съоръжения.

Архитектура и какво да се види

Агората на Смирна не е едно, а цял комплекс от съоръжения на няколко нива, разположен като правоъгълник в подножието на хълма. Информационните табели помагат да се ориентирате в него, но за да усетите мащаба, е по-добре да вземете със себе си план или аудиогид.

Северната стоа и базиликата

Най-впечатляващата част от комплекса е Северната стоа, известна още като Базилика. Това е огромна трикорабна сграда, която някога се е простирала на повече от 160 метра по северната страна на площада. Днес от нея са се запазили сводести подземни галерии, където можете да слезете и да минете под масивните арки на римската зидария. Именно тук са открити повечето от прочутите „смирнски графити“ – надписи, рисунки, игри и стихове, издраскани върху мазилката, оставени от гражданите преди почти две хиляди години. Това е изключително рядък пример за „живия глас“ на древния обитател: от любовни признания и реклами до детски драсканици.

Западната стоа и коринтската колонада

Западната стоа е запазена в по-лошо състояние, но нейните основи и редиците колони се разчитат добре. Коринфската колонада, частично възстановена от археолозите, дава представа за ордера и пропорциите на площада. Капителите с характерните листа от акант са запазена марка на римското строително изкуство в Мала Азия: същите форми могат да се видят в Ефес и Афродизиас, но в Смирна те се издигат почти на нивото на съвременните тротоари и лесно могат да се разгледат в детайли. Оттук се разкрива най-добрата гледка към целия ансамбъл: равностранен правоъгълник, обрамчен от колонади, с византийски и османски надстройки по краищата, а в далечината – минаретите на съседните джамии и покривите на търговските улици на Кемералти.

Портите на Фаустина и Античната улица

Портата на Фаустина е монументален арков проход, кръстен в чест на съпругата на Марк Аврелий. През нея се стигаше до Античната улица, измощена с плоски плочи и отклоняваща се към склона на Пагос. На арката са запазени релефи и следи от посветителни надписи. Това е едно от най-фотогеничните места в комплекса и най-добрата илюстрация за това как римляните са умеели да вграждат парадния вход в плътната градска тъкан. На плочите на улицата се виждат дълбоки колеи от каруци — любим детайл за онези, които за първи път разбират, че античният град не е бил декорация, а истинска работна инфраструктура.

Османският слой и къщата на Сабатай Цеви

Отделна тема е османският културен пласт. По краищата на разкопките са запазени фрагменти от мюсюлманско гробище от XVII–XIX век с характерни надгробни паметници във формата на тюрбан. Наблизо, вече извън границите на ören yeri, се намира прочутата къща на Сабатай Цеви — равин-месия от XVII век, роден в Смирна и оглавил едно от най-големите мистични движения в историята на юдаизма. Съчетанието от антични руини, мюсюлмански гробове и еврейска месианска история на няколкостотин метра разстояние е чист портрет на Смирна като град на три континента и три религии.

Интересни факти и легенди

• Според преданието, новата Смирна на склона на Пагос е основана от самия Александър Македонски след пророчески сън, в който богинята Немезида му заповядала да премести града — и градската агора станала център на този нов полис.
• Смирнските графити върху мазилката на Северната стоа са един от най-големите корпуси на антични „надписи на обикновения човек“ в Средиземноморието: сред тях са открити стихове, любовни послания, рисунки на кораби и дори маркировка за настолни игри.
• Реконструкцията на агората след земетресението от 178 г. е била ръководена лично от император Марк Аврелий – авторът на „Размисли“. В знак на благодарност градът е издигнал статуи и посветителни надписи в негова чест.
• През османската епоха античният площад е бил използван като намазгях – открито място за молитва на мюсюлманите, и като гробище; именно този „защитен слой“ е спасил по-голямата част от мрамора от разграбване.
• През 2020 г. Агората на Смирна стана част от кандидатурата на ЮНЕСКО „Историческият пристанищен град Измир“, а през октомври 2023 г. тук беше открита нова пешеходна алея с дължина 700 метра, която значително улесни разглеждането.

Как да стигнете

Агората на Смирна се намира в самия център на Измир, в квартал Конак, на 10–15 минути пеша от набережната Кордон и легендарния базар Кемаралти. Най-лесният ориентир е часовниковата кула Saat Kulesi на площад Конак: от нея трябва да се върви нагоре по улиците на квартал Намазгях, и след няколко завоя се открива оградената територия на разкопките.

От летището в Измир „Аднан Мендерес“ (ADB) най-удобно е да се пътува с крайградския влак İZBAN до станция „Алсанджак“ или „Хилал“, оттам – с метро М1 до станция „Конак“ или „Чанкая“, а оттам – 5–10 минути пеша. Пътуването с кола от летището отнема 30–45 минути в зависимост от задръстванията; по-добре е да търсите паркинг край набережната, а не в тесните улички на историческия квартал.

От Ефес и Селчук до Измир има редовни автобуси и влакове İZBAN; пътуването отнема 1,5–2 часа. От Кушадасъ е удобно да се пътува с автобус през Селчук. В рамките на Измир всички основни забележителности – агората, пазарът Кемаралти, крепостта Кадифекале и набережната – са свързани с кратки пешеходни преходи и къси трамвайни маршрути.

Съвети за пътуващите

Най-доброто време за посещение е пролетта (април–май) и есента (септември–октомври). През лятото, през юли и август, температурите в Измир надхвърлят 35 градуса, а откритите мраморни плочи се нагряват до обяд. През зимата вали дъжд, но агората е почти празна и особено красива в меката коса светлина.

Отделете 1–2 часа за разглеждане. Вземете вода, шапка, удобни обувки – под краката има неравен мрамор и земя, на места е хлъзгаво. Новата 700-метрова пътека от 2023 г. значително улеснява маршрута, но все още не може да се нарече напълно достъпна за инвалидни колички: в подземията на базиликата има стъпала.

За рускоговорящия пътешественик правилната логика на маршрута е следната: сутринта спокойно да обиколите разкопките, след това да слезете в Кемералти — един от най-старите базари в Турция, където лесно можете да се изгубите за половин ден, да обядвате в традиционна локанта (опитайте измирските кьофте, миди долма и бойоз), а вечерта да излезете на набережната Кордон при залез слънце. За контраст си струва да се изкачите до крепостта Кадифекале — именно там, според легендата за Александър, е бил преместен градът.

Ако имате още един-два свободни дни, от Измир е удобно да направите екскурзия до Ефес и Селчук или до Пергамон на север — заедно с Агората те образуват своеобразен „малоазиатски триъгълник“ на античната архитектура. Интересна паралел за руския пътешественик: по своето местоположение в сърцето на съвременния мегаполис Агората на Смирна напомня московското Зарядье или петербургския Охтински нос — този рядък случай, когато археологията съседства с жилищни квартали, пазар и набережна, а не е изнесена извън града. Поради това посещението може да се разтегли на няколко посещения: сутринта да се отбиете за половин час, вечерта да погледнете още веднъж, в паузата между пазара и кафенето на Кордоне.

Полезен съвет: билетът за Агора Смирна е включен в „Музейкард“ (Müzekart) – годишен абонамент на Министерството на културата на Турция, който се изплаща още след 3–4 обекта. Ако в плановете ви са още Ефес, Пергамон и Афродисиас, картата е почти задължителна. Агора Смирна — не е най-известният, но е един от най-искрените музеи на Егейското крайбрежие: тук няма тълпи, няма реконструкции в духа на „Дисни“, а има истински античен град, върху камъните на който са се запазили живите гласове на неговите жители.